-Не мога Ел , трябва да уча , а и нашите няма да ме пуснат, знаеш .
-Ох , докога ще сме така Ан ? Искам да се забавлявам като другите . Имам чувството , че ние сме единствените , които не ги пускат да излизат поне до 10 часа . Толкова много ли искаме ? Сигурна ли си ,че няма да те пуснат поне до 9 .
-Ел , няма да мога .Моля те , не ме карай да се карам с нашите . И без това постоянно ми натякват за това ,че съм си изгубила стипендията.
-Ако размислиш ми се обади , окей ?
-Добре , обещавам .
Името ми е Ана . Едно съвсем обикновено момиче , което се опитва да намери мястото си в гимназията и да открие себе си . С най-добрата ми приятелка - Елена , сме в един клас и се познаваме от много малки . Винаги сме били заедно , винаги сме били неразделни . Сега сме 11 клас и имаме една глупава мечта , ако въобще може да се нарече така .Единственото ,което искаме е да бъдем забелязани , харесвани и „известни”.Другите да искат да са ни приятели , а не ние да се опитваме да се приспособим . Най-харесваното момиче в училище се казва Нина . Тя е красива , богата и всички искат да са и приятели . Искаме да сме като нея , колкото и глупаво да звучи . Сега е модерно да пушиш , пиеш , да ходиш по купони , да се държиш разкрепостено . Всичко това е невъзможно за нас , защото родителите ни много рядко ни пускат да излизаме до късно , най-малко да ходим по купони.Едва се съгласяват да ме пускат до 9 часа и то да съм някъде около нас. Писна ми от това . Искам свобода .Толкова много ли искам ?
-Ан , какво стана ?
-Казах ти , няма да мога ,съжалявам .
-Виж , имам идея .
-Казвай .
-Нина ще прави купон другата седмица у тях .
-И ?
-Ами … предлагам ти да отидем .
-Ел , здравей . Аз съм Ана , приятно ми е . Тази , която ти е приятелка от не знам, 13 години . Защо ме караш да го правя ?!
-Кое ?
-Да ти обяснявам отново и отново как стоят нещата с родителите ми .
-Ана , знам . При мен е същото . Нали ти казах , че имам идея.
-Ами казвай я вече.
-Ако си научиш за четвъртък по химия и изкараш шестица , а след това си научиш по физика и също изкараш шест , няма ли да те пуснат? Поне до 11 часа ?Няма да казваш , че отиваш на купон . А може да кажеш ,че ще спиш у нас ?
-Не знам , ще опитам .Но не ти обещавам нищо !
-Добре , но моля те , поне опитай .
-Окей !
Така и направих . В четвъртък изкарах шестица по химия , а след това изкарах и шест по физика , но още не бях споменавала нищо за преспиването в Елена . Прекалено добре познавам родителите си , но все пак се престраших и им казах . За мое огромно учудване , те се съгласиха . Пуснаха ме да спя в Ел . Само трябваше да и съобщя новината .
-Ел ?
-Да ?
-Имам добри новини .
-Пуснаха ли те ?
-Да , да ,да . Пуснаха ме . Не знам как , но ме пуснаха .
-Ан , това е чудесно , супер . Сега оставам само аз .
-Какво ще правиш ?
-Същото , ще кажа,че ще спя у вас.
-Не мислиш ли ,че лесно ще разберат .
-Не , луда ли си ?! Да не мислиш ,че майка ти ще се обади на моята или обратното ?
-Ами не знам ,не мислиш ли ,че е логично .
-Стига , моля те. Мисли си за купона . Ако стане нещо , поне ще знаем , че сме си прекарали супер , макар и наказани до живот . Сигурна съм ,че ще е незабравима вечер !
-Права си ,така е .
-Купонът е утре в 7 . Да се срещнем в 7 без 15 на моста ?
-Окей , ще бъда там .
Не можех да мисля за нищо друго . Не ме интересуваха последствията , ако въобще имаше такива . Мислех си само за купона , за Румен – момчето , в което съм влюбена и за това колко хубаво ще си прекараме .
На следващият ден станах рано . Всъщност ,едва успях да заспя .Мислех си само за това. Изкъпах се и започнах да се подготвям малко по малко . Времето просто летеше .Докато се усетя вече беше 6 часа . Сложих си пижама в чантата , за да не се усъмнят нашите и не се гримирах . Бях си съвсем обикновена , както всеки ден . Нямаше нищо различно . В 6:30 тръгнах от нас и отидох да чакам Ел на моста .
-Ан , готова ли си ?
-Не , луда ли си ? Трябва да се пооправя малко . Да се гримирам и да се преоблека .Не мога да отида така .
-Добре , отиваме у нас . Нашите са на рожден ден и ще се върнат към 10 или 11 .
-Добре .
И така отидохме в Елена . Там се гримирах ,преоблякох се , оправих си косата и всичко останало .Бяхме готови за купон . Това щеше да бъде най-незабравимата вечер в живота ни или поне така си мислехме .
В 7:15 тръгнахме от Елена и тръгнахме към дома на Нина . Музиката се чуваше още от улицата и виждахме как хора влизат и излизат.
-Е , Ан , готова ли си за парти ?
-И още как .
-Хайде тогава , да влизаме .
Вътре беше целият ни клас , както и доста хора , които не познавах . Беше пълно с хора , истински купон . От музиката едва чувах какво ми говореше Ел . Румен го нямаше . Търсих го навсякъде , но без резултат . Може би щеше да закъснее.
-Ел , Румен го няма.
-Ще дойде , не се притеснявай .Това е партито на Нина , би ли пропуснал такова събитие .
-Дано да дойде .
Двете седнахме на дивана , взехме си по бира и скучаехме . Тогава видях Румен . Да , той беше . Най-после ,дойде .
-Ел , виж .
-Какво ?
-Румен !
-Честито ! Но искаш ли да те види как стоиш и тъпееш на дивана ?
-А какво да правя ?
-Стани , танцувай , забавлявай се . И остави тази бира , не се лигави . Виж колко алкохол има . Вземи си нещо друго .
-Ами тогава отивам за уиски .
Сипах си чаша уиски , на Ел също . Оставих я на дивана и отидох да танцувам . Румен не ме поглеждаше , но не беше проблем , щях да поправя нещата , все пак вечерта тепърва започваше .
По едно време изгубих Ел . От толкова много хора не я виждах , не знаех къде е . Започнах да я търся , забравих за Румен и всичко останало . Нямаше я . Питах всички за нея , но никой не знаеше , пък и почти никой не ни познаваше . Обиколих цялата къща , когато я видях в една стая . Беше на леглото и се целуваше с някакво момче , което не познавах и бях сигурна , че и тя не го познава .
-Ел , ела тук ! Пияна ли си ?
-Ана , престани . Нали сме на купон ?
-Няма значение , ела тук .
Тя беше пияна . Много пияна . Едва вървеше , беше изпотена . Искаше да танцува .
-Ел , искаш ли да си ходим ?
-Не , луда ли си . Хайде Ан , забавлявай се .
-Ел , ти си пияна , моля те .
-Стига ! За какво рискувахме толкова много , ако накрая ще искаш да си ходим толкова рано .
-Ти не си добре .
-Не , ти не си добре .
-Моля те , поне седни някъде .
-Ана , остави ме .
Изскубна се от ръката ми и замина нанякъде . Бях много притеснена . Тя не беше на себе си . Избяга някъде , търсих я . По едно време започна да ми омръзва тази игра . Исках просто да я намеря и да си ходим . Намерих я , танцуваше с бутилка в ръка , едва се държеше на краката си .
-Ел , тръгвай ! Веднага !
-Не ! Няма да ми казваш какво да правя . Не си ми майка ,искам да се забавлявам . Хайде , танцувай с мен .
-Ел , моля те , моля те , умолявам те , тръгни с мен . Пияна си.
-Не точно. Имам предвид , че не съм само пияна . Ха-ха-ха .
-Какво искаш да кажеш ? Вземала ли си нещо ? Наркотици ?!
-Може би .
-Какво ? Ел , моля те , ела с мен , поне да те сложа да легнеш някъде .
-Ох , Ана , Ана . Добре , но само за малко .
След като се съгласи я заведох в една стая . Нямаше никой и я оставих да легне на леглото . Тя почти веднага заспа .Оставих я сама . Вече беше 12 и реших да отида да видя как е , да и кажа да си ходим .
-Ел , събуди се .
Но тя не ми отговори .
-Ел ?
-Елена ?
Тя не се събуждаше . Развиках се , разплаках се , веднага отидох да намеря телефон ,за да звънна на бърза помощ . Те закъсняваха . Дойдоха чак след 10 мин , а през това време я губех . Тя не отговаряше.
Когато дойдоха , веднага я заведоха в болницата . Казаха ,че е още жива . Аз не спирах да се притеснявам . За бога , това беше най-добрата ми приятелка . Аз бях виновна за всичко . Качих се в линейката , държах ръката и , не спирах плача , само се молех да се оправи .
От болницата веднага я вкараха в интензивното отделение и ми казаха да си отида вкъщи .Не можех .Даже мисълта да я оставя не ми минаваше през главата .Прекарах нощта във фоайето на болницата . Бях заспала на един стол . Когато се събудих веднага влязох в стаята и . Нямаше я . Толкова се зарадвах . Изписали са я , тръгнала си е , добре е . Тогава видях една сестра .
-Извинете ?
-Да ?
-Търся приятелката си . Тя беше в тази стая , кога са я изписали ?
-Роднина ли сте ?
-Да , тоест не , аз съм най-добрата и приятелка . Къде е тя , добре ли е ?
-Госпожице, трябва да ви кажа нещо , но първо искам да се успокоите .
-Какво , какво , къде е тя ? Кажете ми .
-Съжалявам , много съжалявам .
-Какво ? Не , това не може да е истина . Елена , Елена . Елена ,аз съм виновна за всичко .Съжалявам . Елена .
Това беше . Елена я нямаше . Моята Елена , моята най-добра приятелка . Аз бях виновна за всичко , аз , единствено аз . Как можах да допусна да я оставя сама . Какво щях да обясня на родителите и . Как можеш да обясниш такова нещо?!Как можах да бъда толкова глупава да се съглася да отидем на този глупав купон . Забавление ? Какво забавление е това , щом трябва да платим такава цена ? Това беше тя – моята Елена . Никога нямаше да си простя това , никога . Как да се прибера вкъщи след това , не мога . Аз бях виновна за всичко . Само аз !
Мина месец , а вината не спираше да ме изяжда отвътре . Не минаваше ден , в който да не мисля за нея . Нямах секунда спокойствие .Само при мисълта , че можех да предотвратя това , че можех да направя нещо . Родителите и бяха съкрушени и как иначе . Това беше тяхното дете , моята най-добрата приятелка . Заради един глупав купон , заради една глупава „мечта” , съсипах нейният живот , съсипах моят живот , този на родителите и .
Струва ли си да изгубиш нещо толкова ценно , заради това да бъдеш популярен и хората да те познават. Е ,сега всички знаят коя съм , но има ли значение. Нищо не може да струва повече , да означава повече , от живота на моята най-добра приятелка . Нищо няма значение , щом всичко приключи така . Елена беше права , наистина вечерта беше незабравима . До толкова ,че остави отпечатък в съзнанието на всички присъстващи . Е ,Ел , постигнахме целта си . Сега сме известни ,приятелко .
Нещо написано от мен преди време ... : )
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
Диворастящи видове мента-усилват мозъчни...