Истинското приятелство днес трудно се намира . Живеем в изкуствен свят, така че да намериш нещо „истинско” е малко вероятно , почти невъзможно . Търсим „истинската” любов, търсим „истински” приятели , търсим „истински” моменти , а сме заобиколени от „изкуствени” интриганти , предатели и хора , които гледат само как да се възползват от нас .

          Може да имаш стотици приятели , но аз предпочитам да имам само един , който да ми е верен и да съм сигурна , че няма да ме предаде или да се възползва от мен. Искам някой , на когото мога да разчитам в три часа през нощта , някой ,  на когото мога да споделя най-съкровените си тайни и желания , някой , на когото мога да дам ключ за апартамента ми и да знам ,че няма да злоупотреби с него. Просто търся нещо „истинско” в този „изкуствен” свят .

          Моята „най-добра” приятелка , която обичах повече от всичко и на която споделях всичко и знаеше всичко за мен , ме предаде . Това беше най-неочакваното нещо . Как може човек да очаква най-близките му да го предадат ?! Споделих и толкова неща , правили сме толкова неща заедно , преживели сме толкова много ,а накрая да остави всичко заради човек , който не я заслужава . Да загърби приятели си , семейството си , всичките си близки , заради човек , който вечно я заплашва и показва любовта си чрез обиди . Човек , който е всичко друго , но не и добър за нея . Това го разбрах още от началото на тяхната връзка . Забелязах още тогава начина , по който се държи с нея , казах и го , но тя не поиска и да чуе . Не иска да ме чуе и сега ,но вече е късно . Той провали всичко . Провали живота и , провали всичките й контакти . С чиста съвест и без никакви колебания мога да заявя , че мразя този човек .

          Да повярва на него , а не на най-близката си приятелка беше шок за мен. Колкото и да обичаш някого , тази любов все някога ще си отиде , но приятелите остават . Те са за това , за да помагат в трудни моменти , но как да помогна на човек , който не иска да чуе нищо друго , освен звука на собственият си глас .Не мога ! Опитах се със всички сили и възможности да и отворя очите и да й покажа правилният път , но напразно . Сега нито тя е щастлива , нито аз съм щастлива , но аз няма да се извинявам за нищо .За какво да се извиня ? Че опитах да и помогна, че опитах да и покажа пътя , че опитах да я изкарам от този филм ? Оставям я да бъде щастлива . Може би някой ден ще разбере какво съм направила за нея , но тогава ще бъде късно , сигурна съм .На мен ми стига само да ми се обади и да ми каже : „Имам нужда от теб.”  и веднага ще съм при нея , но това така и не го направи и до ден днешен .

          Направих всичко по силите си,за да и помогна , но това беше . Аз нямам повече какво да и кажа и няма повече какво да направя .Аз изгубих най-добрата си приятелка , тя също . Заради нея изгубих много , но не я виня . Аз се оправям и сама . Тя също . Но защо трябваше всичко да свърши така ? Защо трябваше всички да са нещастни ? Много въпроси , на които не мога да си отговоря , но не се и опитвам . Щом е станало така , значи така е било писано . И все пак съжалявам ,че изгубих най-близкият си човек . Надявам се някой ден да го осъзнае и да ме потърси , защото за мен няма да е твърде късно . Аз винаги ще съм до нея . Винаги ще я подкрепям и обичам !